вторник, 18 май 2021г
greek bulgarian
Главна страница arrow Гърция и България arrow Образователни, културни връзки и гръцката общност

Образователни, културни връзки и гръцката общност

Wednesday, 24 July 2013

Образование по елинистика в България

В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ функционира специалност „Новогръцка филология“ към Катедрата по класическа филология във Факултета по класически и нови филологии. Освен това изучаването на новогръцки език и старогръцки език е задължително за програмата „Балканистика“.

В частния Нов български университет преподаването на новогръцки език е въведено още през 1994 г. През академичната  2018/2019 г. е въведена новата бакалавърска програма „Гръцки език и култура“. Успоредно с преподаването на новогръцки език се извършва и преподаване на старогръцки език.

Във Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ преподаването на новогръцки език се извършва като чужд език в рамките както на бакалавърската програма „Български и новогръцки език“, така и на магистърската програма „Балканистика“.

Във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ новогръцки език се преподава от 1991 г. От академичната учебна година 2018/2019 новогръцки език се преподава на ниво „бакалавър“ в програмите „Балканистика“ и „Приложно езикознание“ и на ниво „магистър“ като избираем предмет в програмата „Транслатология със славянски или балкански език“.

Новогръцкият език се преподава и като избираем предмет в различни факултети и специалности на университета. В същото висше учебно заведение се намира и Центърът по гръцки език и култура с директор проф. Димитрис Румбос Центърът е открит през март 2006 г.

В Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград гръцкият език се преподава както като втори чужд език в бакалавърската програма „Приложно езикознание“, така и в бакалавърската програма „Педагогика на обучението по български език“. Предлага се и като избираем език на програма „Английски език и етнология“.

Гръцко-български дружества и организации


В отношенията в областта на образованието и културата в България действа и софийското просветното дружество „Одисеас Елитис“, под ръководството на което функционират и отделите по майчин език и култура към местната общност. Уроците се извършват в следобедните часове.

Трябва да се отбележи и дейността на гръцко-българското сдружение „Аристотел – културен мост“, което е организатор на множество културни събития.

Освен него, в Стара Загора действа и дружеството „Ригас Фереос“ което организира изучаването на гръцки език в града.

В България функционира и секция на международното дружество „Приятели на Никос Казандзакис“.

Важен мост, който свързва и засилва връзките между двете държави са и българските каракачани, които живеят главно в районите на градовете Сливен и Самоков. От 1990 г. функционира Федерация на културно-просветните дружества на каракачаните в България със седалище в Сливен. Тя обединява девет регионални дружества от Сливен, Карлово, кв. Речица, Казанлък, Карнобат, Мъглиж, Монтана, Берковица и с. Горно Сахране. Най-важното събитие на каракачаните в България е годишният им събор, който се провежда в края на август в местността Карандила край Сливен. Според български източници каракачаните в страната са приблизително 30 000.

Друг важен елемент, който засилва гръцко-българските контакти и взаимно проникване в областта на културата са малкото останали т.нар. стари гърци или хората с гръцки произход от черноморския регион и земите на някогашната Източна Румелия. Днес съществуват дружества в Бургас (Българо-гръцко сдружение за приятелство „Пиргос“), Несебър (старогр. Месембрия, Сдружение за културни връзки и сътрудничество  между гърци и българи „Месамбрия“), Варна (Българо-гръцко сдружение „Одеса“, фондация „Европейски център“-Варна, Първо гръцко-българско дружество за приятелство), Созопол (Дружество за българо-гръцко приятелство „Аполония“), в Поморие (старо наименование Анхиало, Сдружение за българо-гръцко приятелство „Анхиалос“), в Бяла (старо наименование Аспро, сдружение „Бяла“) и в Царево (старо наименование Василико, дружество „Василико“). Доста от споменатите дружества организират занимални по изучаване на гръцки език и събития за възстановка на обичаи и традиции от региона.

Значително е и присъствието на Демократичната организация за образование и култура, в която развиват дейност бивши политически бежанци и техните наследници. Те са приблизително 2 600 души и живеят и живеят предимно в София. Организацията поддържа и съботно училище за изучаване на гръцки език.

В най-ново време около 3 000 гръцки студенти следват в български държавни и частни висши учебни заведения. Около 1000 са гърците, заети в гръцки фирми и живеещи в България заедно със семействата си. В София е седалището и на Гръцкия бизнес съвет в България (Hellenic Business Council in Bulgaria – HBCB), който е институцията представляваща интересите на гръцката бизнес общност, а нейни членове са най-големите компании, инвестирали в страната.